Бруталното клане на Путин не е филм
Сергей Руденко,
Докато цяла Украйна продължава да бъде масирано обстрелвана от съветската войска, през днешния ден (14 декември) Европейският парламент присъжда премията за независимост на мисълта " Сахаров " на украинския народ. Това е значимо самопризнание. Но в действителност украинците в този момент се борят най-много за правото си на живот и по-малко за свободата на мисълта.
Те се борят за това да живеят в свободна и самостоятелна страна без да би трябвало да се опасяват, че ще станат жертва на убийци и изнасилвачи. Те се борят за това на децата им да не се постанова да се крият в бомбоубежища.
За тази цел доста украинци заплащат доста висока цена. Те заплащат с живота на тези, които умират или към този момент са починали във войната и които също са носители на премията " Сахаров ", само че посмъртно.
Да върнат роднините ти в ковчег
Честно казано, в никакъв случай не съм мечтал да печеля премията " Пулицър " или пък да стана лауреат на " Сахаров ". Но в този момент това се случи.
През пролетта на 2022 година премията " Пулицър " бе присъдена на всички украински публицисти " за тяхната храброст, непримиримост, отдаденост и ангажираност към правдивото отразяване на събитията по време на безмилостното навлизане на Владимир Путин в страната им ", оповестяват от комитета по премията. Сега премията " Сахаров " се присъжда на украинския народ в лицето на президента Володимир Зеленски, други определени политици и гражданското общество.
Вероятно милионите украинци, които са получили тези високи оценки, няма да ги помнят дълго. За някои тези награди даже нямат никакво значение. Същото важи и за награждаването на украинския " Център за цивилен свободи " като един от носителите на Нобеловата премия за мир тази година или спечелването на състезанието за ария на Евровизия от украинската група " Калуш оркестра ".
Това е разбираемо. Защото, когато над главите ви летят ракети и милиони хора са принудени да изоставен домовете си, не ви се желае да празнувате. Или когато съседите ти се връщат от фронта в затворен цинков ковчег, а личните ти деца би трябвало да се крият в бомбоубежища. И когато усещаш всяка ракетна офанзива против Киев, Харков, Днепър, Николаев и Одеса като офанзива против самия теб, а късото известие " + " от родственици на фронта те разплакват.
Най-голямата премия: правото на живот
Живеем в действителност, наречена " война ", в която най-голямата премия не са оценките, а правото на живот. Всички сегашни лауреати на премиите " Пулицър " и " Сахаров " от Украйна имат една обща линия: те желаят да живеят и да победят.
Това ги прави още по-смели. В хода на войната страхът последователно остава на назад във времето. Опитвайки се да сплаши украинския народ и да го лиши от бъдещето му, Путин си е направил неверни сметки.
Който е роден да лети, не може да пълзи. Родените като украинци ще се борят за страната си до момента в който са живи. Никой няма да отстъпи на Кремъл. Всички ние се борим за правото си на живот, а Русия желае да ни го отнеме.
Разбира се, похвалите по наш адрес, които се сипят обилно в днешния свят, са доста приятни. Мислят за нас, правят оценка ни и ни почитат.
Но неприятното е, че не можем да превърнем тези награди в нови съвременни западни оръжия. Защото това е единственото нещо, с което можем да спрем бруталното кръвопролитие в Украйна, което Путин стартира.
Продължителността на войната в Украйна, която целият свят следи онлайн от края на февруари насам, очевидно към този момент притъпява зрителското усещане. Някои от хората наблюдават събитията, като че ли са сериал на " Нетфликс ".
Разберете, войната в Украйна не е филм
Доброто се бори със злото, на екрана виждаме героични бойци и облици на разрушени градове. Очите привикват със страданието, сълзите и разрушенията. Зрителят се разсънва още веднъж едвам когато основният изверг още веднъж заплашва да разбие целия свят с нуклеарни оръжия.
Време е всички поданици на планетата Земя да осъзнаят: войната на Русия в Украйна не е филм. И още: това е война освен против Украйна, само че и против цялата западна цивилизация. Рано или късно това ще засегне всички.
Владимир Путин, по чиято воля безмилостно се избиват десетки хиляди украинци и се бомбардират жилищни региони на мирни градове, надали ще спре самичък. Той от дълго време е минал границата. Намира се на терен, на който към този момент няма място за съчувствие и разкайване. Можем да го спрем единствено дружно.
Докато цяла Украйна продължава да бъде масирано обстрелвана от съветската войска, през днешния ден (14 декември) Европейският парламент присъжда премията за независимост на мисълта " Сахаров " на украинския народ. Това е значимо самопризнание. Но в действителност украинците в този момент се борят най-много за правото си на живот и по-малко за свободата на мисълта.
Те се борят за това да живеят в свободна и самостоятелна страна без да би трябвало да се опасяват, че ще станат жертва на убийци и изнасилвачи. Те се борят за това на децата им да не се постанова да се крият в бомбоубежища.
За тази цел доста украинци заплащат доста висока цена. Те заплащат с живота на тези, които умират или към този момент са починали във войната и които също са носители на премията " Сахаров ", само че посмъртно.
Да върнат роднините ти в ковчег
Честно казано, в никакъв случай не съм мечтал да печеля премията " Пулицър " или пък да стана лауреат на " Сахаров ". Но в този момент това се случи.
През пролетта на 2022 година премията " Пулицър " бе присъдена на всички украински публицисти " за тяхната храброст, непримиримост, отдаденост и ангажираност към правдивото отразяване на събитията по време на безмилостното навлизане на Владимир Путин в страната им ", оповестяват от комитета по премията. Сега премията " Сахаров " се присъжда на украинския народ в лицето на президента Володимир Зеленски, други определени политици и гражданското общество.
Вероятно милионите украинци, които са получили тези високи оценки, няма да ги помнят дълго. За някои тези награди даже нямат никакво значение. Същото важи и за награждаването на украинския " Център за цивилен свободи " като един от носителите на Нобеловата премия за мир тази година или спечелването на състезанието за ария на Евровизия от украинската група " Калуш оркестра ".
Това е разбираемо. Защото, когато над главите ви летят ракети и милиони хора са принудени да изоставен домовете си, не ви се желае да празнувате. Или когато съседите ти се връщат от фронта в затворен цинков ковчег, а личните ти деца би трябвало да се крият в бомбоубежища. И когато усещаш всяка ракетна офанзива против Киев, Харков, Днепър, Николаев и Одеса като офанзива против самия теб, а късото известие " + " от родственици на фронта те разплакват.
Най-голямата премия: правото на живот
Живеем в действителност, наречена " война ", в която най-голямата премия не са оценките, а правото на живот. Всички сегашни лауреати на премиите " Пулицър " и " Сахаров " от Украйна имат една обща линия: те желаят да живеят и да победят.
Това ги прави още по-смели. В хода на войната страхът последователно остава на назад във времето. Опитвайки се да сплаши украинския народ и да го лиши от бъдещето му, Путин си е направил неверни сметки.
Който е роден да лети, не може да пълзи. Родените като украинци ще се борят за страната си до момента в който са живи. Никой няма да отстъпи на Кремъл. Всички ние се борим за правото си на живот, а Русия желае да ни го отнеме.
Разбира се, похвалите по наш адрес, които се сипят обилно в днешния свят, са доста приятни. Мислят за нас, правят оценка ни и ни почитат.
Но неприятното е, че не можем да превърнем тези награди в нови съвременни западни оръжия. Защото това е единственото нещо, с което можем да спрем бруталното кръвопролитие в Украйна, което Путин стартира.
Продължителността на войната в Украйна, която целият свят следи онлайн от края на февруари насам, очевидно към този момент притъпява зрителското усещане. Някои от хората наблюдават събитията, като че ли са сериал на " Нетфликс ".
Разберете, войната в Украйна не е филм
Доброто се бори със злото, на екрана виждаме героични бойци и облици на разрушени градове. Очите привикват със страданието, сълзите и разрушенията. Зрителят се разсънва още веднъж едвам когато основният изверг още веднъж заплашва да разбие целия свят с нуклеарни оръжия.
Време е всички поданици на планетата Земя да осъзнаят: войната на Русия в Украйна не е филм. И още: това е война освен против Украйна, само че и против цялата западна цивилизация. Рано или късно това ще засегне всички.
Владимир Путин, по чиято воля безмилостно се избиват десетки хиляди украинци и се бомбардират жилищни региони на мирни градове, надали ще спре самичък. Той от дълго време е минал границата. Намира се на терен, на който към този момент няма място за съчувствие и разкайване. Можем да го спрем единствено дружно.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ